Episode 736

ГЕРБ спечелиха изборите при рекордна ниска активност и малки шансове за правителство

00:00:00
/
00:06:28

October 3rd, 2022

6 mins 28 secs

Your Host
Tags

About this Episode

Четвъртите парламентарни избори за година и половина се проведоха снощи, а с излизането на резултатите ситуацията може да се обобщи така – пирова победа за ГЕРБ, рекордно ниска избирателна активност и силно фрагментиран парламент със слаби огледи за съставяне на правителство.
Както този път успешно предвидиха социолозите – ГЕРБ отново си върна лидерската позиция с 25.3% и ще има 67 депутати. Втори, но не с очакваните от агенциите почти 10% разлика са Продължаваме промяната с 20.2% и 53 депутати. Големият победител са ДПС, които ще имат повече народни представители от досега – 36 на база 13.8% от полученият вот. Очаквано голям възход имат и „Възраждане“, но не се изпълниха опасенията, че популистка партия ще бъде трета или дори втора сила. Партията на Костадин Костадинов взима 10.2% и ще има 27 депутати. БСП продължава да бележи спад и получава едва 9.3% и 25 депутати. От бившата управляваща коалиция единствено Демократична България подобрява резултата си от предходните избори и взима 7.4% от вота и 20 депутати. Новия играч в парламента е „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев, която с малко мина бариерата за влизане – 4.6% и 12 депутати. Гласоподавателите наказаха и антисистемната партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която на практика саботира последните три народни събрания и този път тя дори няма да влезе в парламента със своите 3.8%. Това е рекордно бърз срив след като юни 2021-ва ИТН бяха първа политическа сила с над 24% от гласовете.
Конфигурацията в бъдещето народно събрание изглежда, към момента, изключително трудна за съставяне на правителство и най-вероятно ще доведе до скорошни нови избори. Продължаваме промяната и БСП вече категорично обявиха, че няма да се коалират с ГЕРБ, като това не се очаква и от „Демократична България“. ГЕРБ и ДПС заявиха, че биха преговаряли с всички и тяхното партньорство, което години наред стават задкулисно, е възможно най-сетне да излезе и на светло в парламента. Двете партии обаче имат общо 107 депутати и ще им е необходима подкрепата на поне една от по-малките партии като Възраждане. Такава коалиция обаче със сигурност би събудила широко обществено недоволство, особено в контекста на задаващата се трудна зима, по време на която сякаш никой не иска да управлява.
Важно е и да се отбележи рекордно ниската за България избирателна активност – едва 37.8%, която показва дълбокото разочарование и умора в населението, принудено да гласува през няколко месеца без видими резултати.

Намаляване

Населението на България е намаляло с 844 хиляди души от 2011 години досега. Населението вече е 6.519 милиона, сочат окончателните резултати от НСИ за преброяването, приключило септември 2021 г. За десетилетие 344 хиляди българи са напуснали страната, а отрицателният естествен прираст е плашещ – 501 хил. души повече са починали, отколкото са се родили. Най-голям спад в естествения прираст е имало през 2021 г. – 90 хил., най-вероятно заради високата смъртност и трудният достъп до болнично лечение по време на COVID пандемията.

Украйна

Пореден голям военен успех отбеляза Украйна, на фона на обявеното в петък от Владимир Путин анексиране на четири нейни области. В събота следобед украинската армия е влязла в руския бастион Лиман, където последните дни се водиха много тежки и кръвопролитни битки. Градът е изключително важен стратегически и логистичен център в Донбас и падането му би било голяма пречка на руските сили да окупират цялата област. След случилото се близкият до Путин чеченски лидер Рамзан Кадиров обяви, че е време да се използват ядрени оръжия по украинската армия. Това принуди Кремъл да го смъмри пбулично, въпреки собствените ѝ закани, че ще използва ядрения си арсенал, ако ситуацията на бойното поле продължава да се влошава. От своя страна пък Москва получи много сериозни предупреждения от САЩ, че в случай на ядрени оръжия – Вашингтон вече ще се намеси във войната и ще отговори.

Иън

Флорида все още не може да пресметне опустошенията от ураганът Иън – най-тежкият в историята на щата. Потвърдените смъртни случаи вече са поне 85 и се очаква те да се увеличават – материалните щети са на стойност десетки милиарди долари.

Индонезия

125 души загубиха живота си по време на мач между отбори на Висшата футболна лига на Индонезия. Това се е случило след напрежение между феновете на двата отбора, което накарало полицията да използва сълзотворен газ. Реакцията на полицията накарало хиляди хора да изпаднат в паника и да опитат да избягат, като по време на мелето много хора са били задушени или стъпкани – от тях 32 са деца, а други 320 души са били ранени. За случилото се е обвинена полицията, която е използвала неадекватна непремерена сила и не е преценила ситуацията. Стадионът, на който се е случила трагедията е бил препълнен до краен предел – имало е над 42 000 души при капацитет от 38 000.

Нобел

Започна седмицата на Нобеловите награди. Първата, за физиология или медицина, бе обявена днес и тя се присъжда на шведския учен Сванте Пебо от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология. Той получава Нобел за ткритията му в областта на геномните изследвания на изчезналите човешки същества и еволюцията на човека. Пебо е специализирал палеогенетика и е работил върху генома на неандерталците. Така той открива, че гени от вече изчезнали видове хора са преминали в съвременния хомо сапиенс. Този трансфер има важно физиологично значение, защото се разбира за редица неща, като например как имунната система реагира на инфекции. Пебо прави нещо немислимо преди това - секвениране на генома на неандерталеца. Ученият открива и неизвестен дотогава вид хомо – денисовеца.

Support Ден и Телевизия по радиото