Последствията от ударите срещу Украйна продължават да отекват

Атаките на Русия срещу Украйна продължават да са най-важната световна новина. Това са най-мащабните ракетни нападения от първите седмици на войната насам, но според повечето анализатори те са донесли повече вреда на Русия, отколкото на Украйна. Над половината от ракетите на Кремъл са били прихванати от украински ПВО-та, а Русия изчерпва все по-намаляващия си запас от прецизни оръжия, които освен това са скъпи. Форбс изчислява, че ракетите са стрували на Москва между 400 и 800 млн. долара. Случилото се провокира западните партньори на Киев да обявят още по-големи военни помощи, включително противовъздушна отбрана.
Въпреки това щетите върху инфраструктурата на Украйна са значителни – ударени са множество военни обекти, но армията не дава подробности. Основна цел са били енергийни и водни източници, което доведе до мащабни проблеми с липса на ток, вода и комуникационни услуги из цялата страна, които поетапно се възстановяват.
Самият Владимир Путин пък призна, че атаките са били с цел отмъщение за взрива на Кримския мост в събота и заяви, че ако Украйна продължава да напада инфраструктура на Русия ще получава все по-тежки поражения. Днес пък лидерите на страните от Г-7 се събраха на спешна среща, за да обсъдят случилото се в Украйна.

Взрив

У нас също продължават да отекват реакции от атаките срещу Украйна. Служебният премиер Гълъб Донев отрече Русия да е отправяла официални обвинения за евентуална българска следа във взривяването на Кримския мост. Той каза, че страната ни няма никакво съучастие във атаката. По-рано Русия обяви, че камионът, който взриви моста, е тръгнал от България. По случая започнаха разследване МВР и ДАНС.
Междувременно президентът Румен Радев подписа декларация, заедно с лидерите на други 8 държави от Източна Европа, в която остро се осъждат руските бомбардировки срещу градовете в Украйна. Президентите на формата Б9 призоваха за незабавно спиране на атаките. Преди дни Радев отказа да подпише друга декларация в същия формат – за подкрепа на влизането на Украйна в НАТО. Тогава той аргументира решението си с това, че въпросът трябвало да се реши след войната и бе подложен на критики.

Рецесия

Ръководителите на Международния валутен фонд и Световната банка предупредиха за нарастващи рискове от глобална рецесия, заради рекордната инфлация, нарастващите лихви и бавния растеж на икономиките. Според фонда развиващите се страни, които представляват около 1/3 от световния БВП ще се сблъскат с поне две тримесечия на икономически спад в края на тази и началото на следващата година.