Завръщането на хартиената бюлетина, драма в Народния театър и поредната иновация от Мъск

ИЗБОРЕН КОДЕКС

Днес народните представители окончателно гласуват промените в Изборния кодекс. През последните седмици това бе тема номер 1 в политическия живот в страната и предизвика протести, ожесточени дебати и разрив в бившите коалиционни партньори - ПП, ДБ и БСП.
Така наречената “коалиция хартиена бюлетина” - ГЕРБ, ДПС и БСП се обявиха за връщане на хартиените бюлетини, докато ПП и ДБ застанаха твърдо срещу тази идея, заявявайки, че по този начин се опорочават изборите. Сред предложенията, които бяха гласувани днес имаше и други спорни - като отпадането на район чужбина, видеонаблюдението по време на гласуване, увеличаване на минималния брой заявления за откриване на секция.

Въпреки че през целия ден депутатите гласуваха текстове, които уреждаха и машинно гласуване, след часове дебати, с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП хартиената бюлетина бе върната, а машинното гласуване бе изцяло отменено. Това бе изненадващ обрат, тъй като един от основните аргументи на трите партии беше, че гласоподавателите трябва да имат избор как да дадат гласа си. ПП призова за протести.

Мнозинството от депутатите гласува за запазване на район “Чужбина”, запазва се и разкриването на секции извън страната при 40 подадени заявления, а не при 100, каквото беше предложението за промяна на ГЕРБ.

Народните представители решиха вече да няма кабини за гласуване, а те да бъдат заменени с паравани. Ще продължат да бъдат употребявани технически носители - флашки, за записване на резултата от машинното гласуване. Ще бъде създадено и звено към ЦИК за управление на машинното и електронното гласуване.

Единодушно депутатите гласуваха в полза на това да има видеонаблюдение и видеозаснемане в секционните избирателни комисии в реално време след обявяване на края на изборния ден . Видеонаблюдението ще се случва при преброяването на гласовете и съставяне на протокола.

Бе отхвърлено предложението на ПП в избирателните списъци да влизат само хората, които през последните 6 месеца преди изборите са били в България, с възможност списъците да бъдат дописвани.

ПП и ДБ заедно призоваха за протест срещу промените, които предвиждат връщането на хартиената бюлетина. Лидерът на ПП - Кирил Петков също така обяви, че политическата формация няма да предложи кабинет с втория мандат, ако парламентът приеме промените в ИК, които връщат гласуването с хартиена бюлетина.

НАРОДЕН ТЕАТЪР

Народният театър се превърна в сцена за скандали, на която се преплетоха политика и култура.

Всичко започна, когато в края на месец октомври режисьорът Александър Морфов надрасква вратата на пиара на Народния театър - Велислава Кръстева с думите “ДПС” и “Връзки с обществеността на Ахмед Доган”. Действията на Морфов, по негови думи, са в резултат на силното му възмущение, че дългогодишния кадър на ДПС - Кръстева е назначена като заместник директор и връзки с обществеността на Народния театър, а контретния повод за проявата е това, че Кръстева е придружила Ахмед Доган на изборите през октомври и двамата са заснети да вървят ръка за ръка. Това Морфов определя като откровена политическа пропаганда и липса на морал. Кръстева пък го обвини в тормоз.

Директорът на Народния театър - Васил Василев назначава комисия, която да установи дали режисьорът е нарушил Закона за защита от дискриминация, надрасквайки вратата на Кръстева. Василев отрича назначението на бившия ПР на ДПС да е политическо. Актьори обвиниха директора в бездействие, а драматургът Захари Карабашлиев и режисьорът Явор Гърдев подадоха оставки заради скандала. Имаше и подписка, искаща оставката на Василев, а актьорът Валери Йорданов си обръсна главата в знак на протест.

Днес пък се появи отворено писмо с подписите на 47 актьори от Народния театър, в знак на подкрепа към директора му. В него те споменават всичко, което Василев е направил за близо половин година, откакто е на поста. Трупата на театъра се състои от 74 актьори според официалния сайт.

БНБ

Българската народна банка вдигна основния лихвен процент на 1.3 на сто през декември. Увеличението спрямо предишния месец е повече от двойно. В продължение на години основната лихва бе 0%, но от октомври много от централните банки в Европа започнаха да я повишават. Така от 0% през септември, сега е 1.3%.
Тези действия на централните банки са свързани с повишаването на лихвите, които Европейската централна банка започна да прави от юли насам като опит за справяне с инфлацията. Очакванията са основния лихвен % да продължи да се вдига.

КИТАЙ

Очаква се Китай да обяви облекчаване на мерките си срещу Ковид пандемията в следващите дни, съобщават Ройтерс и ББС. Това се случва в резултат на едни от най-големите протести в страната в последните години и масово недоволство срещу драконовите мерки и политиката за нулев Ковид, която Пекин провежда. Според източник на Ройтерс ще бъде ограничено масовото тестване, а в някои градове са започнали да отменят локдауните. Властите в Китай не посочват протестите като причина за действията си.

ТЕХ С ВИВАКОМ

Собственикът на Туитър, Тесла и Спейс Екс отното е в новините, но този път със съвсем различно свое начинание - Нюролинк. Илон Мъск обяви, че се очаква безжичния мозъчен чип, разработен от компанията му Нюролинк да започне клинични опити с хора до шест месеца.
Очакванията към чипа са да позволи на хора с увреждания да се движат и да общуват отново. Досега Нюролинк е провеждала опити върху животни, докато чака разрешение от американската администрация за контрол върху храните и лекарствата, за да започне тестове и с хора.
Първите две цели, които компанията си е поставила са за възстановяване на зрението и движението на мускули, при хора, които са ги загубили, или са се родили слепи.
В последната публична презентация на Нюролинк, компанията показа маймуна с чип в мозъка, която играеше видеоигра само с мисъл.
Всички страни членки на ЕС вече ще бъдат под надзора на хъбове за борба с дезинформацията, съобщи ЕК. 6 предложения за нови центрове, сред които и българо-румънската обсерватория за цифрови медии, са били одобрени вчера на жури от независими експерти. Хъбовете са част от Европейската цифрова медийна обсерватория, която е независима платформа за проверители на факти и изследователи, които допринасят за борбата с дезинформация в ЕС. Новите центрове ще бъдат финансирани с общо 8 милиона евро и ще започнат да работят от началото на 2023г.

Дисклеймър: този текст е сценарий на подкаст. Заради естеството на формата - той не мина през корекция. В него не се следи за правописни, пунктуационни и граматически грешки.