Първи ден на 49-ото Народно събрание и електронна мобилизация в Русия

49-o НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Днес бе първият работен ден на новоизбраното 49-о Народно събрание. Заседанието бе открито от най-възрастният депутат - Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС и продължи с речи на президента Румен Радев и лидери от парламентарно представените партии.

След това депутатите трябваше да изберат председател на парламента, но нито един от двамата предложени - Петър Петров от Възраждане и Румен Желязков от ГЕРБ не успя да събере достатъчно гласове в своя ползва. Ситуацията силно заприлича на началото на 48-ото Народно събрание, когато бяха нужни 3 дни, за да бъде избран председател.
Асен Василев от ПП предложи председателят да се избира на ротационен принцип между двете най-големи парламентарни групи.

Заседанието на Народното събрание бе прекратено без да бъде взето решение, но лидерът на ГЕРБ - Бойко Борисов заяви, че има практика първата партия да получи председателят на парламента и че ротационното председателство не е подходящ вариант.

Въпреки трудния старт почти всички лидери изказаха надежди за сформиране на работещо правителство и очертаха като основни приоритети приемане на бюджет за 2023, влизане на България в Шенген и усвояване на европейските средства по плана за възстановяване.

ТЕЧ НА СЕКРЕТНИ ДОКУМЕНТИ

Скандалите около теча на секретни документи от Пентагона се увеличават.
Служебният министър на отбраната - Димитър Стоянов днес отрече България да е предлагала да дари флота си от МиГ-29 на Украйна и подведе под съмнение достоверността на документите. Днес президентът Румен Радев също коментира темата като каза, че ако бяхме предлагали нашите изтребители, те сега щяха да са в Украйна, заедно с миговете на Полша и Словакия.

Според друг от изтеклите документи пък - Сърбия - единствената европейска страна, която не е санкционирала Русия за нахлуването й в Украйна, се е съгласила да доставя въоръжение за Киев и дори вече го е направила, съобщава Ройтерс.

Министърът на отбраната на западната ни съседка отрече твърденията и заяви, че Сърбия не е продавала и няма да продава оръжия нито на Украйна, нито на Русия, нито на някоя от страните, граничещи с конфликта.

Предвид историята на Сърбия с НАТО и конфликта с Косово, както и силните връзки на Белград с Москва е трудно да се повярва, че Сърбия би снабдявала Киев с оръжия. Достоверността на някои от изтеглите документи изглежда все по-съмнителна, а експерт, цитиран от Ройтерс коментира, че ако документът е реален, то той идва да покаже под какво огромно напрежение от Вашингтон е Белград.

Пентагонът отказва да коментира който и да е от изтеглите стотици документи и разследва кой е отговорен за случилото се.

ШВЕЙЦАРИЯ

Парламентът на Швейцария не одобри спасяването на банката “Креди сюис” съобщи Ройтерс. Долната камара на парламента е отказала предложението да бъдат предоставени правителствени финансови гаранции на изпадналата в затруднение банка.
Предложено бе да бъдат отпуснати 109 милиарда швейцарски франка, което е приблизително около 120 милиарда долара. Предложението обаче бе одобрено от горната камара, което ще наложи прегласуване.

Според Ройтерс обаче гласуването е по-скоро символично, тъй като държавата е поела ангажимент към кредиторите и депутатите не могат да променят това решение.

ЕЛЕКТРОННА МОБИЛИЗАЦИЯ

Руската Дума одобри спешно законодателство за връчване на повиквателни документи за армията електронно.
Досега документите за мобилизация в Русия се връчваха или лично или чрез работодател, които даваше шанс на много хора да избегнат мобилизацията като не се намират на адреса, където са регистрирани или не отворят вратата на служителите, идващи да им връчат повиквателното. Новото законодателство обаче счита документите за връчени веднага щом се появят в личния акаунт на правителствения портал за държавни услуги.От този момент наборникът ще бъде длъжен да се яви в местната военна служба, а тези, които не се явят ще получат забрана за пътуване в чужбина, няма да могат да купуват или продават имоти, шофьорските им книжки ще бъдат анулирани и няма да могат да регистрират малък бизнес, пише Дневник.

Според изтеклите документи от Пентагона между 150-180 хиляди руски военни са били ранени от началото на конфликта в Украйна, а между 35 и 43 хиляди са загинали. Руските власти споделят информация за загиналите рядко и според чужди разузнавания и разследващи журналисти - недостоверно. За последно през септември Кремъл обяви, че в Украйна са загинали малко под 6 хиляди военни, което трудно би обяснило необходимостта от мобилизация на други близо 300 хиляди души.