Безводието.
Проявленията му са много – от огромното количество вода, която се губи по водопреносната мрежа, през климатичните промени и сушата до стотиците хиляди, принудени да живеят месеци, дори години без надежден достъп до вода.
Колко души в България всъщност са засегнати от водната криза?
Отговорът на този въпрос е проблем сам по себе си, тъй като няма достоверни официални данни и се разчита на откъслечна информация, събрана от различни източници. 4 различни министерства отговарят за водните ресурси в България и – както често сме свикнали да виждаме – си прехвърлят отговорността.
Ангажирани с водите са:
- МОСВ – то не поддържа инфраструктура, но се занимава с водните обеми;
- Министерство на икономиката;
- Министерството на енергетиката;
- МРРБ – към него са ВиК холдингите.

В края на август кметовете на 425 населени места от 105 общини официално са обявили воден режим. Това са 430 хиляди души. Отделно обаче, по данни на „Зелено движение“, има още 130 населени места с над 80 хиляди души, където не е обявен воден режим, но вода в чешмите няма.
За 2024 г. жителите на над 630 населени места, или над 500 хиляди български граждани, са заявили, че са били на воден режим. Тези стряскащи данни са събрани от „Зелено движение“. От партията са създали карта, озаглавена „Право на вода“, която да онагледи мащабите на проблема. Над 300 населени места пък са отбелязани като такива без централно водоснабдяване.
„Асоциация на парковете в България" съобщи за 458 населени места или между 400 и 430 хиляди човека на воден режим през лятото на изминалата година.
В тефтерите на администрацията тези цифри обаче са неоткриваеми. Според данните, подадени от ВиК операторите към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, към месец декември 2024 г. – едва 227 населени места със 160 хиляди жители са на воден режим.
Сред най-тежко засегнатите общини са: Сливен, Търговище, Шумен, Ловеч, Велико Търново, Плевен, Бургас, Благоевград, Перник, Пловдив.

Каква е причината за безводието?
Както може би се досещате, този мащабен и комплексен проблем няма само един източник. Преди да задълбаем в същината, ще направим крачка назад, за да отговорим на един хлъзгав въпрос:
Богата ли е България на воден ресурс?
Накратко отговорът е не.
Годишно България разполага с 99,7 млрд. м3 количество пресноводни ресурси. Тази стойност обаче е заблуждаваща, тъй като 75% от тях идват от река Дунав. Водите на Дунав имат транзитен характер и са непълноценен ресурс, тъй като трудно биха могли да се използват за питейни цели. Изводът е, че в действителност България разчита почти изцяло на оставащите 25% за нуждите си или около 17-18 млрд. м3. Те се формират в резултат на баланса между валежи и изпарения.

В подкаста, който записахме по темата и предстои да бъде публикуван - проф. Емил Гачев обяснява как географското положение на България влияе на водните ресурси и валежите в страната.
(*Данните са предоставени от платформата „Климатека“ и са плод на работата на проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.)
Количеството, с което разполагаме, обаче би трябвало да ни стига, когато се има предвид консумацията на вода на глава от населението.
Тогава защо близо половин милион българи бяха на воден режим миналото лято?
Загуби
Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа.
На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода, до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата.
Най-големи са загубите в Шумен – 83,7%, Перник – 82,7%, Сливен – 82%. Над 70% от водата се губи по мрежата и в Монтана, Добрич, Плевен, София област и Хасково. Загубите се делят на два вида – търговски загуби, които са вследствие от неправилно измерване и кражби; и физически загуби – реалното изтичане на вода от водопреносната мрежа. Физическите загуби са по-големият дял. За град Плевен например те са 60% от общия обем. Основната причина за тези огромни загуби е старата и амортизирана водопреносна мрежа.
В интервю за „Здравей, България“ по Нова телевизия инж. Лозко Лозев, председател на Управителния съвет и изп. директор на „Български ВиК холдинг“, казва, че физическите загуби са причинени от т.нар. „скрити течове“. Те са много на брой малки течове, не се показват на повърхността и са най-вече в градски среди. Лозев допълва, че в момента сумата, необходима за осъвременяване и поправка на водопреносната мрежа в цялата страна, е 20 милиарда лева. За сравнение – в последните години сумата, която се инвестира на годишна база, е около 300 милиона.
Петър Димитров, служебният министър на околната среда и водите, обаче посочва, че въпреки полагането на нови тръби за десетки милиони в Шумен и Сливен, загубите на вода пак са над 80%.
Изгубената вода по мрежата безспорно е може би най-големият проблем, но влияние оказват и...
...промените в климата
Климатичните промени са фактор, който вече не може и не трябва да бъде пренебрегван. С всяка следваща година средната температура на Земята се повишава. Има ясно изразени тенденции към екстремни метеорологични явления. Наблюдават се промени във валежите – техния интензитет и разпределението им през годината. Въпреки че данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) показват, че годишното количество валежи за последните две години е близко или над нормата, разпределението на валежите през годината е неравномерно.

Много по-голяма част от годишните валежи падат като екстремни. Така например месец декември 2024 г. е с най-голямо количество валежи от 2015 г. насам. Наблюдават се обилни дъждове през пролетта и зимата, за сметка на сухи и горещи периоди през лятото и есента. Това прави сезонните валежи по-непредсказуеми и може да доведе както до суши, така и до наводнения.
Горите
Обезлесяването е директно свързано както със сушите, така и с наводненията. Добре развитите гори могат да предпазят от наводнения, но и спомагат за по-равномерното оттичане на валежните води. Те намаляват ефектите на засушаване, като овлажняват местния климат.
Какви са възможните решения?
● Инвестиции във водопреносната инфраструктура, за да се намалят физическите загуби на вода.
● По-ефективно използване на вода в бита, земеделието и промишлеността.
● По-добра поддръжка на дренажните съоръжения – почистване на речните корита, отводнителните шахти и канали.
● Опазване, възстановяване и поддържане на горите.
● Съобразяване на строителството с капацитета на водопреносната мрежа.
Ще научите още повече за водната криза от експерта проф. Емил Гачев, с когото предстои да публикуваме подкаст в Spotify, затова не забравяйте да се абонирате за канала ни там.