Най-важното до сега
Цените на петрола достигнаха най-високите си стойности от 2022 г. насам, надхвърляйки 119 долара за барел. Причината е задълбочаващата се война между САЩ, Израел и Иран. Ирак, Кувейт и Саудитска Арабия са намалили производството на петрол, което директно се отрази на пазара и засили притесненията за по-продължителни прекъсвания на доставките. Около една пета от световните доставки на петрол обикновено се извършват през Ормузкия проток, но трафикът оттам почти е спрял, откакто войната започна.
В България горивата са поскъпнали с около и над 10 евроцента от началото на месеца. Експертите обаче прогнозират, че ще усетим покачването на цените повече след 2–3 седмици, когато по-скъпият нефт бъде доставен. Поскъпването у нас е по-плавно в сравнение с други европейски държави. Рафинерията в Бургас разполага с достатъчно количество петрол за производството на горива до средата на април, заяви председателят на Българската петролна и газова асоциация. Доставките след това са осигурени, но е трудно да бъдат предвидени цените.
Поскъпването на горивата и сериозните прекъсвания в енергийните доставки могат да се отразят на цените за потребителите и бизнеса по целия свят. Нарастващата инфлация пък може да доведе до по-малко намаления на лихвените проценти от централните банки.
Днес страните от Г7 провеждат извънредна среща, за да обсъдят покачващите се цени на петрола. Ще бъде дискутирано съвместното освобождаване на петрол от резервите, координирано от Международната агенция по енергетика, с цел да не се стига до по-сериозни сътресения в световната икономика.
Турция съобщи, че още една иранска ракета е била унищожена в турското въздушно пространство от противоракетните системи на НАТО. Френският президент Еманюел Макрон е на визита в Кипър, за да покаже солидарност. Макрон заяви: „Когато Кипър е атакуван, Европа е атакувана", и добави, че Франция ще разположи две фрегати като част от военноморската мисия на ЕС за защита на корабоплаването в Червено море.
Иран избра нов върховен лидер – Моджтаба Хаменей, вторият син на убития при атаката на САЩ и Израел Али Хаменей. 56-годишният новоизбран лидер досега не е заемал държавна длъжност, нито е правил публични речи. Смята се, че има тесни връзки с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, тъй като е служил в техните редици през последните години на ирано-иракската война. Върховният лидер в Иран е едновременно духовен водач и най-висша власт в страната – той контролира въоръжените сили и религиозните дела и извършва всички висши назначения във военната йерархия, съдебната система и ръководствата на държавните медии.
Още от света
Американска ракета „Томахоук" е ударила иранска военноморска база до училище в град Минаб, съобщава The New York Times. Медията се позовава на видео, публикувано първо от иранска информационна агенция и потвърдено от редакцията. Събраните доказателства – включително сателитни изображения, публикации в социалните мрежи и проверени видеозаписи – показват, че сградата на началното училище е сериозно повредена от прецизен удар, извършен едновременно с атаките срещу военноморската база. В училището са убити 175 души, много от които деца.
В събота, на въпрос на репортер дали САЩ са бомбардирали училището, Тръмп отговори отрицателно, заявявайки, че от това, което е видял, атаката е иранска. Тръмп допълни, обвинявайки Иран, че е много неточен с боеприпасите си.
Най-важното от България
Формацията на Румен Радев печели близо 30% от гласуващите според последното изследване на агенция „Галъп". Най-голям прилив към „Прогресивна България" има от БСП, Възраждане, МЕЧ и ПП–ДБ. ГЕРБ са на второ място с 19,6%, а ПП–ДБ печелят 11%. Според изследването в Народното събрание ще влязат също Възраждане и ДПС–Ново начало, докато МЕЧ, БСП и ИТН остават под избирателната бариера.
Ден съществува заради вас. Вярваме, че най-добрият, честен и устойчив начин за финансиране на една медия е нейната аудитория. Можете да ни подкрепите тук.
Последвайте ни в Instagram или Facebook. Не пропускайте да се абонирате и в YouTube.
Фондация „Документалистите“ реализира инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество“ – София и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта „Устойчивост на медиите“ (Media Resilience). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София (OSIS). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито OSIS носят отговорност за тях.