България рядко влиза в полезрението на чуждестранната преса и ако това се случи - обикновено е или заради някой скандал, или в контекста на регионална криза. В последните няколко месеца обаче, страната ни е във фокуса на международното медийно внимание, защото премина през поредица от важни политически и икономически процеси. Масови протести и сваляне на правителството на Росен Желязков през декември, влизане в еврозоната през януари и смяна на управляващия елит, след като Румен Радев и неговата Прогресивна България буквално отвяха конкуренцията на изборите на 19 април.
Как международните медии видяха тези събития и главните герои в тях, какви наративи изградиха и как България влиза в глобалния разказ? Новият Орбан ли е Румен Радев или троянски кон на Кремъл? До колко обективни са тези квалификации? Мария Черешева и Димитър Кенаров разговарят по темата с френско-българския журналист Александър Леви.
Александър Леви е известен с репортажите си от Източна Европа и Балканите. Сътрудник на седмичника Courrier International в Париж и на швейцарския всекидневник Le Temps, бил е отговорен редактор в електронното издание на френския ежедневник Le Monde. Автор на книгите: „Престъпната групировка на варварите. Хроника на едно полицейско фиаско” (2010), „Моята война срещу безразличието” в съавторство със Селим Канаан (2002), „Заложник в Чечения” в съавторство с Брис Фльото (2001), „Записки от Странджа“ (2019).
Денивелация вече се записва в подкаст студиото на нашите страхотни партньори от Резонатор, които препоръчваме с две ръце - https://www.rsntr.com/podcast-meeting
Денивелация съществува заради вас. И за да продължим да го правим, имаме нужда от вашата подкрепа.
Можете да ни подкрепите тук - https://www.den.fm/#/portal/plans
Фондация „Документалистите“ реализира инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество“ – София и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта „Устойчивост на медиите“ (Media Resilience). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София (OSIS). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито OSIS носят отговорност за тях.