Декемврийското утро е мразовито. Улиците на кв. Острец в Априлци са пусти, а по прозорците е полепнал скреж. От читалището се чува глъч. Празнува се рожден ден. В помещението е не само осезаемо по-топло, заради печката на дърва, но и заради настроението. Около коледна елха са се събрали двайсетина ухилени пенсионери и слушат поздравителния адрес по повод на 102 години от раждането на дядо Никола. Това е подарък от пенсионерския клуб, ‘щото ти си ни пример как се живее“ – завършва библиотекарката и му връчва подарък, която той гордо поема.
Господ е бил с мене, не ме иска при него горе – казва Никола, припомняйки си няколко ситуации, в които е бил твърде близо до смъртта. Като деца той и четиримата му братя щели да се задушат от отровните изпарения на жарта в стаята, където спели. При друг случай дебел бук пада през декември върху овчарската им колиба в гората.
Питаме го за нещо хубаво, което си спомня от изминалите 102: „Когато вземехме от ТКЗС пари на края на годината. Който има много трудов стаж, получава много пари. Хората настроиха къщи по центъра, купиха коли. Така и неговото семейство построява своята. По онова време била не в центъра, a в края на Острец. Любимите му спомени са, че тогава асфалтирали всички улици и построил пет моста. На теория Априлци е град, но дефакто и до ден-днешен представлява четири планински села, обединени административно. Преди около 70 години Никола е бил точно като нашите герои от Новопланински легенди - живеещ на границата между цивилизацията и дивото. Днес обаче къщата му е една от първите в най-развиващата се и скъпа част на Острец. Заради спокойствието и невероятните гледки, заможни хора от цяла България издигат палати и къщи за гости там.
Какво щастие и същевременно колко необичайно звучи фактът, че дъщерята на нашия събеседник е на 73 години, внучката му „банкерка“ – едва на 49, а правнучката му ще се върне от Холандия, за да отпразнуват заедно юбилея идната събота в един от най-харесваните ресторанти в края на Априлци. Ще черпя за Никулден и за рождения ден – хвали се с основание дядо Никола. – Поканил съм и кмета за обяд и вечеря.
Точно като съзнанието, и тялото му служи завидно добре. Вече в двора му, щом затваря портата с висящия некролог на съпругата си, починала на 66 години през 1999 г., буквално захвърля торбата и измъква косачката от плевнята. Бърза да я включи, за да ни покаже навръх рождения си ден как поддържа поляната пред къщата в такова състояние. Съседи свидетелстват, че са го виждали и как се катери да чисти улуците – и са му се карали, че трябва да се пази. Все едно е възможно да укротиш ищаха на 102-годишен човек да живее активно!
Показателно е, че същият този човек планира голямо преустройство през 2026 г. Дядо Никола е решил да събори старата къща от 1949 г. и заедно с дъщеря си да поръчат сглобяема дървена къща. Това е на 100 години да имаш планове за нов дом!
Кани ни и в по-новата постройка от 1970-а. Леглото му е до прозореца, а гледката – връх Острец на фона на зеленчуковата градина в двора. Календарът не е актуален, но е с показателен надпис: „Честит юбилей, 100 години!“. Питаме дядо Никола задължителния журналистически въпрос при среща със столетник - как човек доживява до такава възраст. Той отсича: Трябва да живееш нормално, да не прекаляваш с пиене, с ядене, също и с работа. Всички, дето прекалиха, загинаха – от ракия и от цигари. А аз не съм пушил. Ние бяхме шест деца, аз съм най-големият и всички други загинаха. Бабички тука отдолу, те не могат да вървят, а аз – най-старият тук – купувам им и на тях яйца, сирене. А те са 30 години по-млади от мене. На мене още ми се живее, хубаво ми е, имам приятели, тачим се, споделя ни с усмивка той.
Дядо Никола е един от цветните хора, които срещнахме, докато правихме историята си Новопланински легенди - човек на няколко епохи и живо доказателство, че докато имаш приятели за черпане, двор за косене и къща за строене, а гледката ти е Балкана - времето не е враг, дори на 102.
Тази публикация е създадена в рамките на инициатива „Мултимедийна документалистика, технологии и активизъм в задълбочен разговор за човешките права и ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.
