Домашното насилие е хроничен и систематичен проблем в България. В поредицата ни от мултимедийни документални истории представихме истинските и емоционални разкази на жени, оцелели след домашно насилие. Те са от всички краища на страната, на всякаква възраст и с всякакъв социален статус. Сега е време да погледнем на темата фактологично.
Проблемът
През 2024 г. поне 20 жени са били убити в условие на домашно насилие. За същия период са издадени и 5252 заповеди за защита на жени и деца от насилници.
Основните видове насилие са:
- физическо – удари, блъскане, нараняване;
- психическо – обиди, манипулация, унижение, контрол;
- икономическо – лишаване от финансови средства, изолация от работа и приятели;
- сексуално – насилствен секс или сексуално унижение.
Насилието над жени в ЕС
Последният доклад на „Евростат“ по темата показва, че 30,7%, или всяка трета жена в Европейския съюз, е била жертва на някакъв тормоз през живота си – физически, сексуален или чрез заплахи. Най-много такива сигнали има във Финландия (57,1%), следвана от Швеция (52,5%) и Унгария (49,1%).
Изненадващо – в другия край на статистиката, на последно място – е България.
Едва 11,9% от българките са заявили, че са изпитвали върху себе си някаква форма на насилие.
Така излиза, че България е най-безопасната страна за жените в целия Европейски съюз.
Звучи ли обаче реалистично това твърдение и може ли у нас наистина да има почти 5 пъти по-малко насилие спрямо жени в сравнение с Финландия?
Според експертите, които от години работят с пострадали от насилие, отговорът е „Не“. А данните са изкривени.
Причините за това са много. От една страна е високият толеранс на обществото ни към насилие. От друга страна – липсата на достатъчно сигнали, подадени от самите пострадали. Често те се страхуват, а и не вярват, че институциите могат да им помогнат.
Не че няма насилие – то просто не се съобщава, а понякога дори не се разпознава като такова от самите пострадали. Обикновено само най-тежките му форми излизат на повърхността.