Напоследък в българските медии и социалните мрежи все по-често се появяват кадри на млади хора в неадекватно състояние, очевидно под въздействието на наркотици. Това предизвиква широка палитра от реакции – от осъдителни коментари и подигравки до притеснение и съчувствие. Доминира страхът, че фентанилът, причинил смъртта на стотици хиляди хора в световен мащаб през последното десетилетие, вече е сериозно проникнал у нас. За съжаление, фактите потвърждават това, като ситуацията се влошава поне от три години.
Защо фентанилът е толкова опасен?
Фентанилът е мощен синтетичен опиоид, използван в медицината за облекчение на силна болка и анестезия. Той е от 50 до 100 пъти по-силен от морфина, което го прави животоспасяващ при тежки медицински състояния. Уличната му версия обаче е изключително опасна. Поради високата му потентност, употребата на фентанил носи сериозен риск от фатално предозиране и силно пристрастяване. Според експерти едва два милиграма (0,002 г) фентанил могат да предизвикат смъртоносна свръхдоза, докато при хероина леталното количество е значително по-голямо – варира в зависимост от толеранса на тялото, чистотата и метода на приемане.
Сред употребяващите наркотици у нас се носят слухове и за проникването на значително по-опасния карфентанил, използван за упойка на слонове и носорози. Той е около 100 пъти по-силен от фентанила за медицинска употреба и е разрешен за строго ограничени ветеринарни цели.
Към момента обаче няма официални доказателства за разпространение на карфентанил в България. През 2023 г. в 32% от иззетите синтетични опиоиди на европейско ниво е открит карфентанил, като най-голямата концентрация на тези случаи е в Литва, Латвия и Естония (77%), сочат данните на Агенцията на Европейския съюз по наркотиците (EUDA).
Кога фентанилът се появява на черния пазар?
Първата асоциация, която повечето хора правят, чувайки за фентанил, са т.нар. „открити наркопазари“ в САЩ – бедни райони с широко разпространение на бездомничество и наркозависими като Кенсингтън в Пенсилвания, Скид Роу в Лос Анджелис и Оувъртаун в Маями. Действително, нелегалният фентанил навлиза рязко на американския наркопазар през 2013 г., което се определя от експерти като третата вълна на опиоидната криза в САЩ. През 2016 г. там се появяват още по-опасният силно упойващ ксилазин (известен като „tranq“) и синтетичните опиати от групата на нитазените. Те са разработени още през 50-те години на 20. век, но, за разлика от морфина и фентанила, никога не биват разрешени за употреба нито в хуманната, нито във ветеринарната медицина.
През последните 10 години близо 900 000 американци умират вследствие от употреба на наркотици, като пикът е по време на COVID пандемията през 2021 –2023 г., когато броят на загиналите на годишна база надхвърля 100 000 души.
През 2024 г. здравните власти в страната постигат обрат в смъртността с близо 30% спад. Това се дължи на серия от мерки, сред които са широкото разпространение на антидота налоксон (или наркан), услуги за намаляване на вредите (тестване на наркотиците за смъртоносни вещества и раздаване на чисти игли и спринцовки), прекъсване на веригите за доставка на фентанил, както и увеличение на програмите за лечение с метадон и други медикаменти.
С идването на власт на Доналд Тръмп обаче, новата американска администрация значително ограничи подкрепата на мерките за намаляване на вредите от употребата на опиати, което носи рискове за обръщане на позитивните тенденции.
По-малко известен факт е, че кризата с употребата на фентанил не тръгва от САЩ, а от Естония и то през далечната 2001 – 2002 г., след като хероинът почти напълно изчезва от местния пазар. Причината е, че през 2000 г. талибаните в Афганистан спират за една година производството на опиумен мак, от който се произвежда хероинът. Към този момент афганистанските канали зареждат 90% от световния хероинов пазар.
Как фентанилът прониква в Естония е въпрос на медийни спекулации, но основните версии сочат като източници Китай и Русия. Факт е, че опиоидът е най-разпространен сред естонското рускоезично малцинство, което изпада в социална изолация и маргинализация след разпада на СССР. От друга страна, до момента Китай остава основният източник на химични прекурсори, необходими за производството на фентанил в нелегални лаборатории.
Само за година опасното вещество, което се продава под името „China white“, напълно превзема нелегалния пазар в Естония. Потребителите изобщо не знаят, че приемат нов и значително по-силен наркотик, което води до пик на свръхдозите. През 2013 г. Естония отчита 170 фатални случая със смърт от фентанил – при население от едва 1,3 милиона души.
В резултат властите в балтийската държава започват мащабна битка срещу фентанила, в която комбинират както мерки за разбиване на нелегалните мрежи, така и усилия по превенция и ограничаване на вредите. През 2013 г. Естония въвежда една от първите програми за домашен налоксон. Само за няколко години страната обръща кривата на смъртта – през 2018 г. фаталните свръхдози падат до 39 и така Естония става пример за ефективна борба с фентанила.
За съжаление обаче, през 2019 г. в страната бързо се преминава към употребата на нитазени, с което кризата не приключва, а само сменя формата си.
Експерти в работата със зависими в България предупреждават, че страната ни е изправена пред риска да последва именно естонския пример, чиито характеристики са бързото преминаване на пазара от хероин към фентанил и рязък скок на смъртните случаи.
Разпространението в България
В края на май 2023 г. полицията във Варна установява за първи път наличие на фентанил на местния наркопазар. В началото на 90-те години хероиновата епидемия у нас започва именно от морската столица, където са регистрирани първите случаи на абстинентна зависимост.
Нещата ескалират бързо, като през юли 2023 г. за седмица умират около 10 души след употреба на хероин, примесен с фентанил. Оттогава зачестяват и полицейските акции и изземвания на значителни количества незаконен фентанил и прекурсори, необходими за приготвянето му. По данни на ГДБОП, до края на 2023 г. заловените количества на територията на страната достигат близо 6 кг.
През 2025 г. МВР задържа 6,893 кг от веществото, като по всичко личи, че 2026 г. ще счупи и този рекорд. Такова количество може да изглежда нищожно на фона на зрелищните залавяния на тонове хероин и кокаин през последните десетилетия, но е достатъчно, за да убие над 3 милиона граждани.
В интервю за NOVA от май 2026 г. главният секретар на МВР Любомир Николов (тогава директор на СДВР) обясни, че фентанилът се разпространява най-вече в ромските квартали на София и страната. Действително, през юни жителите на столичния квартал „Христо Ботев“, който е с предимно ромско население, излязоха на мащабен протест под надслов „Не на дрогата“, изразявайки опасения от широкото нахлуване на смъртоносното вещество в махалата. Подобно напрежение възникна и в ромския квартал в Ботевград след смъртта на 31-годишен мъж от свръхдоза.
Проверка на „Ден“ обаче показва, че фентанил се продава и в центъра на София. Сред употребяващите наркотици той е по-известен като „фанта“ и спокойно може да се купи посред бял ден на метри от лечебни заведения, училища и търговски обекти.
Една лаборатория зарежда цяла България?
Българските власти нанасят най-сериозния удар срещу разпространението на фентанил на 4 август тази година, когато ГДБОП разбива лаборатория за производство на наркотика в столичния квартал „Факултета“. Според МВР това е основното депо за снабдяване с фентанил на потребителите в цялата страна. По думите на разследващите, там са произвеждани от шест до десет килограма дневно, които са покривали цяла България.
По време на акцията полицията арестува трима мъже, за които се смята, че са отговаряли за производството, и открива шест килограма фентанил и прекурсори. Други четирима души са задържани по подозрения за участие в разпространението, което се е осъществявало на територията на цялата страна. Полицията е следяла групата от април, като досега четири пъти е задържала количества, произведени от лабораторията.
Не сме залавяли никакви количества, които влизат и излизат от страната, което е релевантно с нашия анализ, че производството се извършва на територията на България, надявам се само тук – коментира главният секретар на МВР Любомир Николов на брифинг след акцията.
Ако се потвърди хипотезата на МВР, че разбитата лаборатория е единствена в страната и основен източник на наркотика за цялото потребление у нас, това значително ще ограничи разпространението му сред българското население. Засега.
В същото време акцията показва колко лесно и достъпно е локалното производство на фентанил, което създава сериозни опасения от поява на нови лаборатории. Освен това произвежданите количества са огромни. Шест килограма чист фентанил са достатъчни за над 1 милион улични дози.
Според Националната стратегия за борба с наркотиците 2025 – 2029 г., общият брой на високорисково употребяващите наркотични вещества у нас е 31 634 лица, като едва около 10 000 от тях са на опиати. Дори всички те да вземат фентанил, което само по себе си не е реалистично, заловените количества значително биха надвишили потреблението им. С други думи, остава сериозна сянка на съмнение, че България произвежда фентанил за износ.
Лидер по смъртност в Европа
През 2024 г. националните регистри за съдебна медицина в България отчитат общо 127 смъртни случая вследствие на употреба на наркотици. От тях 53 (цели 42%) са с потвърдено съдържание на фентанил. За сравнение, през 2023 г. общият брой смъртни случаи от свръхдоза е бил 47, като фентанилът е бил открит само при 5 от тях. Това представлява над десетократно увеличение на доказаните фатални случаи от фентанил за една година.
Агенцията на Европейския съюз за наркотиците (EUDA) обръща специално внимание на България в доклада си за 2026 г., отбелязвайки, че общо за 2024 и 2025 г. тук са регистрирани над 100 случая на смърт от фентанил. Така страната ни се нарежда на първо място по смъртност на глава от населението в Европа. Нещо повече – цитираните данни са само официално доказаните чрез токсикологични експертизи. Действителният им брой вероятно е по-висок, тъй като много инциденти остават извън черната статистика, отчетени като смъртни случаи в резултат от сърдечен или мозъчен удар.
Многократните мащабни конфискации, географското разпространение и неидентифицираните източници на производство и трафик на фентанил засилват потенциала за допълнителни проблеми с фентанила в България и извън нея, предупреждават експертите на EUDA.
Има ли изход?
Експертите в работата със зависимости са категорични, че силовият подход, който България прилага в борбата с фентанила, не е достатъчен.
Няма проблем инициативата да е на МВР, само че трябва да е комплексна. Проблемът на тази държава е, че през последните 20 години се опитва да решава проблема само със силови мерки. Така никоя държава не го е решила, освен тоталитарната, коментира д-р Георги Василев, психиатър и бивш директор на вече закрития Националния център по наркомании в България.
По думите му, трябва да „ги има и двете страни, които всъщност са двете лица на едно и също“: борба и контрол от страна на митниците и полицията, както и превенция, лечение и рехабилитация за намаляване на вредите.
На първо място, за да се ограничи смъртността, България се нуждае от широк достъп до налоксон – единствения ефективен антидот, който блокира действието на опиоидите и спасява животи при свръхдоза фентанил. За съжаление, ефектът му е по-слаб при новите синтетици от групата на нитазените, при които се налага прилагането на няколко дози налоксон.
Налоксонът представлява опиоиден антагонист – свързва се със същите рецептори, с които и наркотиците, но по-силно и ги „изтласква“ от тях. При свръхдоза възстановява дишането за няколко секунди.
По данни на EUDA 15 европейски държави имат национални програми за домашен налоксон, включително Естония, Германия, Норвегия, Италия и Испания, а Хърватия и Финландия стартират пилотни програми през 2024 г. Въпреки че България е лидер по смъртност на глава от населението в ЕС, у нас такава програма още няма, макар да бе предложена от служебното Министерство на здравеопазването през юни.
В България достъп до налоксон имат само болниците и звената за спешна помощ, като медикаментът е наличен за венозна употреба. Позитивният опит на страни като САЩ и Естония показва ползите от разпространението на т.нар. домашен налоксон, който се впръсква в носа и може да се приложи от всеки. Ако теренните работници и общностите на употребяващите наркотици получат достъп до животоспасяващото лекарство, ще могат да „съживяват“ хора на място в ключовите първи минути на предозирането. Много често, докато линейката дойде, вече е твърде късно.
Другият ключов компонент в борбата с фентанила са програмите за намаляване на вредите, които също са много слабо застъпени у нас.
Парадоксалното е, че до 2017 г. България има силно развита система за намаляване на вредите, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария. След като международните донори изтеглят финансирането си, за да го насочат към по-рискови райони, българското правителство не поема издръжката на вече функциониращите програми в цялата страна.
В резултат, към момента в България работят едва четири центъра за ограничаване на вредите, някои от които са с много ограничен обхват на услугите. Дори националната стратегия за борба с наркотиците ги определя като „крайно недостатъчни“.
Опитваме се да бягаме с един крак и да се борим с една ръка. И не става, категоричен е д-р Василев.
Фондация „Документалистите“ реализира инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество“ – София и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта „Устойчивост на медиите“ (Media Resilience). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София (OSIS). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито OSIS носят отговорност за тях.