По плажовете се появиха мазутни петна и медиите гръмнаха с репортажи за недоволни туристи, които се чудят как да изчистят залепналите по телата им нефтени отпадъци.
Във Варна здравните власти отчетоха завишени стойности на чревни бактерии в района на Офицерския плаж – най-вероятно заради продължаващите вече години течове от авариралата канализационна тръба, от която фекални води се вливат в морето.
По Южното Черноморие от години се говори за канализация, която трудно издържа на летния натиск. Не спира и рискът от замърсяване с потенциално опасни военни отпадъци от конфликта в Украйна.
Обичайният разговор веднага се раздели на две: туристи и експерти казват, че в определени зони морето ни е мръсно и опасно за къпане, а държавата и туристическият бранш често твърдят, че проблемът се преувеличава и не трябва да се говори, за да няма негативно отражение върху туристическия сезон.
Истината е по-сложна. Черно море е уникално, с изключително специфична екосистема, върху която натискът от туризъм, канализация, риболов, климатични промени и война се наслагва едновременно.
В тази публикация ще разгледаме някои от най-големите проблеми и предизвикателства пред може би най-голямото природно богатство, което притежаваме – морето.
13% живот
За да разберем колко е уязвимо Черно море, първо трябва да осъзнаем неговото устройство. Една от най-важните му характеристики е, че то е почти затворен басейн. Морето е свързано със Световния океан само през тесния пролив Босфора. Това означава слаб обмен на солена вода. За сметка на това в него се вливат големи реки, включително Дунав, Днепър и Днестър, които носят сладка вода, седименти, хранителни вещества и замърсители от огромна част от Европа и Евразия.
Тази структура прави Черно море разделено на слоеве. Горният слой е по-сладководен и по-лек. Средната соленост на нашето море е около 18 промила, тоест 18 грама соли на литър вода. За сравнение – солеността на Средиземно море и Световния океан е средно почти два пъти по-висока – 35-38 промила. По-дълбокият слой на морето ни пък е по-плътен и почти не се смесва с повърхностните води. Затова Черно море има една от най-големите безкислородни водни маси в света. Около 87% от обема му е безкислороден и съдържа много големи количества сероводород. Само около 13% от водния обем е кислороден и реално обитаем за сложните организми, които свързваме с морския живот. Малък брой бактерии могат да живеят на повече от 200 метра дълбочина тука.
Поради тази причина животът в Черно море е концентриран основно в горните слоеве и в шелфа, тоест в сравнително плитките крайбрежни зони. Затова крайбрежните местообитания са толкова важни. Те не са периферията на морето, а неговото живо тяло, а тяхната близост до бреговете, големите градове и курорти, ги прави особено застрашени.
Мазутът и нефтените разливи
При мазутните замърсявания първата реакция е на плажуващите: може ли да се влиза във водата, кой ще почисти плажа? Това са легитимни въпроси, но екологичният проблем не свършва с това дали мазутът е махнат от пясъка от концесионера.
Нефтопродуктите са тежко замърсяване на екосистемата, защото полепват, трудно се разграждат и могат да останат дълго в средата. При рибите проблемът е животозастрашаващ. Те дишат чрез хриле, които извличат разтворения кислород от водата. Когато във водата има петролен филм или висока концентрация на мазут, това може да наруши нормалното дишане. При морските бозайници рискът е различен, но също сериозен: полепване по кожата, контакт с токсични вещества, замърсена хранителна среда. При птиците ефектът също може да е фатален. Когато мазутът полепне по перата, те губят изолационните си свойства. Птицата изстива, отслабва, опитва се да се изчисти и поглъща токсини, а често не може и да лети.
Черно море е дом на много птици и въздушна "магистрала" за още повече. Уязвими видове като качулатия корморан, свързан с нашето Черноморие, са особено застрашени от нефтени замърсявания. Ако голяма група попадне в нефтено петно, може да бъде засегната цялата локална популация.
Нефтеното замърсяване не е нов риск за региона. През годините е имало многократни сигнали за мазут по брега. Големият разлив в Керченския проток в края на 2024 г., когато потънаха два руски танкера, показа колко бързо локална авария може да стане международен проблем. А когато институциите не могат бързо да установят и ограничат източника на замърсяването, движението на морските течения и времето започват да работят срещу всички. За текущите мазутни петна по нашето крайбрежие властите твърдят, че са от старо замърсяване, станало извън териториалните ни води. Само преди два месеца край руското пристанище Туапсе беше съобщено за нефтено замърсяване след украински атаки с дронове по местната рафинерия. Дали сегашното замърсяване в началото на летния сезон има връзка с подобни събития, никой не може да каже, но това е само пример как военните действия могат да влияят негативно на цялата екосистема.
Фекалните води и еутрофикацията
Вторият актуален повод за притеснение в началото на сезона са бактериите. Когато ешерихия коли и чревните ентерококи се появят в морска вода над допустимите стойности, това означава фекално замърсяване. То може да е причинено от аварии, претоварени пречиствателни станции, нерегламентирани зауствания, дерета и канали, които след дъжд изнасят замърсяване към морето.
За хората рискът е най-пряк: стомашно-чревни инфекции и кожни раздразнения. Но екологичното въздействие също е важно. Фекалните и канализационните води носят азотни и фосфорни съединения. Това са хранителни вещества за водорасли и фитопланктон. Когато са в излишък, те водят до свръхрастеж, цъфтежи, замътване на водата и спад на кислорода.
Тук се появява думата, която звучи академично, но обяснява много от проблемите на Черно море: еутрофикация. Това е свръхподхранване на водната среда. Повече хранителни вещества не означава повече здрав живот. Често означава обратното: бурен растеж на водорасли, последван от гниене, изчерпване на кислорода и натиск върху морските организми.
Защо това се повтаря всяко лято?
Причината не е само в една спукана тръба или един лошо управляван плаж. Проблемът е системен. Черноморските градове и курорти имат едно население през зимата и съвсем друго през лятото. Пречиствателните станции може да са подобрени спрямо 80-те, 90-те и ранните години на прехода, но строителството и туристическият натиск често изпреварват инфраструктурата.
Това е ключовото противоречие. Инвестираме в хотели, апартаменти и сезонен бизнес по-бързо, отколкото в канализация, пречистване, контрол и мониторинг. Затова всяко лято морето е подложено на тест: дали крайбрежието има капацитет да понесе собствената си икономика. Публична тайна е, че на множество иначе приказни места по Южното Черноморие, особено в района на Царево и Синеморец, липсват достатъчни пречиствателни мощности, а част от канализационните тръби са заустени твърде близо до брега. Така цели големи плажове остават полупразни, защото местните са наясно, че изкъпят ли се там, ги чакат тежки нощи в тоалетната.
Тези малки курорти обаче са само част от по-големия канализационен проблем, допринасящ за еутрофикацията на Черно море. Сред най-големите източници на замърсяване са реките, особено Дунав, който носи със себе си отпадъци, събирани от 10 европейски държави. Това са не само канализационни, но и химически и индустриални замърсители, както и торове от селското стопанство.
Най-големият замърсител е човекът. Не защото всеки човек хвърля боклук в морето, а защото почти всичко, което правим на сушата, рано или късно стига до водата. Отпадъчни води, пластмаса, строителство, промишлени замърсители, земеделски торове, туристически натиск. Чрез дъждове, канали и реки - морето е краят на веригата.
Тралирането: оран по живото дъно
Една от най-разрушителните дейности в Черно море обаче не се вижда с просто око от брега. Това е дънното тралиране. При него риболовен кораб влачи тежко съоръжение по морското дъно. В България законно е въведен т.нар. бийм трал, основно за улов на рапан, но експертите подчертават, че това също е разновидност на дънен трал. При този тип уред мрежата се държи от греда, а по дъното се движат ски и тежка верига, която разбутва дънния слой. Минавайки по дъното, за да събере желания улов, съоръжението не е подборно, а събира и други живи организми.
Най-пагубното обаче не е само непосредственото унищожаване на уловените нецелеви организми, а разрушаването на дънните местообитания. След себе си тралът превръща богатите дънни екосистеми, пълни с живот в същински пустини. Той механично унищожава всичко по пътя си.
Това е критично за Черно море, защото живата част все пак е 13%. Нека разгледаме калкана: безспорно най-ценната стопанска черноморска риба. Той е дънен вид и зависи от шелфа. Законният му улов трябва да става с дънни хрилни мрежи, не с трал. Според теренните разкази обаче е публична тайна, че тралове се използват и за калкан от множество рибарски кораби, а институционалният контрол често не стига до най-важния въпрос: не само колко риба е извадена, а по какъв начин е хваната.
Най-унищожителен е ефектът по време на размножаване. Калканът хвърля хайвера си на дъното. Ако през тези места мине трал, не остава нито хайвер, нито нормална среда за излюпване; дори вдигнатата мътилка може да полепне по яйцата и да ги компрометира. Паралелно с това тралирането в комбинация с рапана застрашават черната мида, един от естествените филтри на морето. Така проблемът не е само „извадена риба“, а че се поврежда самата система, която създава живот.
Климатът добавя още натиск
Към всичко това се прибавя затоплянето. По-топлата вода задържа по-малко кислород. Рибите се изтеглят към по-хладни и по-дълбоки води. Затоплянето улеснява навлизането и разпространението на средиземноморски и инвазивни видове. То не действа само по себе си, а усилва вече съществуващите проблеми: еутрофикация, цъфтежи, недостиг на кислород, промяна в рибните популации.
Затова въпросът не е дали Черно море е „чисто“ или „мръсно“. Този въпрос е твърде опростен. По-точният въпрос е: колко натиск може да понесе една уязвима екосистема, преди да започне отново да се срива?
Не всичко е изгубено...
Важно е да не подхождаме апокалиптично. Черно море е имало много по-тежки периоди. През втората половина на XX век индустриалното замърсяване, непречистените води, еутрофикацията, свръхуловът и инвазивните видове довеждат до тежък срив на екосистемата. Делфините са били масово избивани до 60-те години. През 80-те и 90-те години инвазивната гребенеста медуза Mnemiopsis leidyi допринася за колапс в хранителната система.
Днес картината е по-различна. Част от тежката индустрия е изчезнала или е ограничена, някои популации се стабилизират. Страните по Дунав, който е най-големият речен източник на биогенно натоварване към нашето море, става все по-чист - строят все повече пречиствателни станции и се спазват все по-строги европейски регулации, които ограничават вливането на опасни вещества.
Самолетното проучване на китоподобните през 2019 г. и последното преброяване, извършено през 2025 г., дават оценки от порядъка на десетки хиляди индивиди за трите черноморски вида: муткур, обикновен делфин и афала. Особено муткурът, познат още като морска свиня – най-малкият и най-разпространеният китоподобен вид в морето – показва рекордни за последните десетилетия числености. Експертите на терен също говорят за години с по-големи рибни популации.
Но това не означава, че морето е „добре“. Означава, че има възстановителни процеси, но то все още е далеч от прединдустриалните времена. И точно затова е опасно да се смята, че проблемите му са само временен шум около летния туристически сезон.
Черно море има ограничена зона на живот, която е само 13% от обема му, но представлява огромно богатство за всички държави, разположени на бреговете му.
Затова не можем да се държим така, сякаш то е неизчерпаем ресурс.
