Въпреки че общата тенденция сочи обезлюдяване или намаляване на броя жители в българските села, през последното десетилетие се очертава и обратният феномен – някои хора избират да се преместят от градска в селска среда. В социалните и хуманитарните науки процесът се нарича „контраурбанизация“ и е в противовес на урбанизацията, характерна за периода от социализма до днес.
Пандемията от COVID-19 катализира и направи този тип миграционно движение по-видимо за обществото. Изолацията, както и цифровизацията и възможността за работа от разстояние ускоряват решението на мнозина да се „евакуират“ от урбанизираните и глобализирани големи градове към малки населени места, позволяващи живот на границата между цивилизацията и дивата природа.
Кой предпочита селската среда днес?
Селото вече не е място, приютяващо предимно пенсионери, а притегателен център и за хора в активна икономическа възраст. Профилът на новодошлите е изненадващо разнообразен. Противно на клишето, това не са само онези, посветили се на корените, рода, традициите. Сред преселниците виждаме както българи от големите градове или завръщащи се емигранти със спестявания, така и млади семейства без предварителна връзка с конкретното село. Друга характерна група са жители от Западна или Централна Европа, за които българската провинция предлага драстично по-ниски разходи за живот и автентична среда.
И все пак е неуместно и нереалистично съвременната селска среда да се приема за контрапункт на градското и за убежище от него, а селското пространство – за символ на безвремие, тишина, идиличност. В интернет, по телевизията, в рекламите и в произведения на различните изкуства от десетилетия се налага конструктът „селска идилия“, който обаче не се припокрива с действителността.
В множество български села и градчета днес са налице балансирани условия за живот, примамливо съчетание между удобствата на градското и урбанизираното и очарованието на дивото.
Какво привлича преселниците към подобни места?
- Качествена инфраструктура – търси се достъп освен до пътища, електричество, вода, и до надежден интернет, супермаркети, социални и културни събития. Това се съчетава с достъпа до природа и със спасението от въздушното, шумово, светлинно, дори рекламно замърсяване, характерно за големите градове.
- Възможност за труд и печалба – преселниците често се стараят да упражняват типично градските си професии умерено или никак. Някои загърбват утвърдените от консуматорското общество модели за успех, като в замяна на това им остава свободно време за дейности, които ги вдъхновяват и са в унисон с ценностите им и които се характеризират с повече творчество и себеизразяване. Предпочитан вариант е дребното предприемачество, включително земеделие, животновъдство, занаятчийство и развитие на туризъм. По отношение на икономическите фактори, оптимизацията на бюджета и по-ниските битови разходи правят живота на село финансово устойчив в дългосрочен план.
- По-осъзнато потребление – без да престават да са част от консуматорското общество, преселниците често съзнателно се самоограничават в относително здравословни за самите тях и за околната среда рамки.
- Възвръщане на психологически баланс – решението за промяна често идва след преживяна лична или житейска криза в града, понякога дори бърнаут. Преселниците ценят и биха искали в живота им да преобладава: гъвкавост и устойчивост вместо постоянен икономически растеж, задоволяване с достатъчното вместо преследване на свръхефективност, сътрудничество вместо съревнование, уклон към локалното вместо глобалното, хармония с природата, а не стремеж да се господства над нея. Решението им за преместване е повлияно от мнението им, че в селската среда е по-лесно да живеят в унисон с тези ценности.
Какво сочат данните на НСИ за вътрешното движение на населението?
Като заключение, трябва да вземем предвид, че тези данни няма как да отразят напълно достоверно реалното движение към българските села, тъй като множество преселници не заявяват документално миграцията си. Голям дял живеят постоянно или сезонно там без официална смяна на местожителството.
Тази публикация е създадена в рамките на инициатива „Документалистика, технологии и активизъм в диалог за човешките права и ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.