Около 1,6 милиона българи живеят в чужбина, най-голям брой са в: Германия, Турция, Обединеното кралство, Испания и САЩ.
Високият брой на български граждани в Турция се дължи на кулминационния момент на етническото прочистване на БКП и събития през 1989-та година, довели до прогонването на турското население, родено на територията на България.
Етническите турци в България
- По данни на НСИ от 2021 г. гражданите, самоопределили се като етнически турци са 508 378 или 8.4% от населението в страната.
- Двата основни региона с преобладаващо турско население са: Североизточна България (Разград, Търговище, Силистра, Шумен) и Югоизточна България (Кърджали, Хасково, Смолян, Момчилград и Крумовград).
- В някои области турското население е над 50% от всички жители и живее предимно в селските региони.
- В Югоизточна и Североизточна България се намират петте области с най-ниска урбанизация – под 50% от жителите живеят в градовете. (за сравнение, към 2023 г. – градското население в страната е 72%. )
Три от областите с преобладаващо селско население се намират в Североизточна България, в географския регион Лудогорието:
Къде се намира Делиормана
Лудогорието или Делироманa (на тур. – Deli Orman) е земеделски регион, обширно плато, намиращо се в Дунавската хълмиста равнина. Освен посочените градове, то включва общините: Лозница, Кубрат, Завет, Каолиново, Исперих, Главиница и Вълчи Дол.
Как живеят хората там
В “Регионални профили: показатели за развитие”, изнесените годишни доклади на ИПИ, всяка година областите от Делиормана са със слаби и незадоволителни показатели.
- Безработицата е по-висока за средната за страната.
- Делът на населението в трудоспособна възраст е нисък, поради засилена трудова миграция.
- Броят на медицинския персонал на глава от населението става все по-критично.
- В области като Силистра смъртността, поради ненавременна медицинска помощ, е най-висока за страната.
Хронология на събитията до сега
След 1944 г. всички общини в Делиормана с доминиращо турско население са обявени за градове. През 1960-70 г. започва активното изграждане на градообразуващите предприятия и заводи и строене на панелни блокове, в които се заселват (по разпределение от цялата страна) експертите, обслужващи индустрията и администрацията на новите градове – инженери, учители, дизайнери, архитекти, химици, милиционери и т.н. По селата хората са заставени да работят по ТКЗС-та.
1944
Правителството на Отечествения фронт подпомага завръщането на някои от изгубените права на малцинствата.
1948
Поради недоверие към малцинствата Георги Димитров изселва турското население от южната граница и заселва там българско.
1950
Поради изселническите нагласи на турското население и съпротивата към колективизация и влизане в ТКЗС, Политбюро на ЦК на БКП взима решение за изселване на 250 000 души турци към Турция (в срок от 3 месеца). Много скоро се разбира, че това не е в интерес на икономическите нужди на режима и ЦК драстично променя политиките си.
1951
ЦК на БКП взима специално решение за подобряване на цялостното положение на турското малцинство и насърчаване на културата му. Създават се специални образователни програми, финансират се медии и издания, отварят се театри, музикални групи и т.н. Това изследователите наричат „кратката турска пролет“.
1951–1952
Назъм Хикмет и Блага Димитрова обикалят региона на Делиормана, за да възпрат антикомунистическите настроения сред турското население.
1956
На власт идва Тодор Живков и политиките към малцинствата се променят радикално – спират се регионалните печатни издания на турски език, а по-късно и централните.
1958
ЦК на БКП утвърждава „Тезиси за работата на партията сред турското население“, в който се следва определението на Сталин за нация и се прави извода, че турското малцинство в България не е част нито от турската, нито от българската нация.
1967
Тодоро Живков формира тезата за етнически хомогенна българска нация.
1968
Опит за смяна на имената на помаци и роми.
1969
Политбюро дава сигнал за широкомащабни ограничения на турската култура.
1971–1975
Активна кампания за смяна на имената на мюсюлманското население в Южна България, което на места завършва с насилие и убийства както на цивилни, така и на органите на реда.
1981
Опит за вербуване на малцинствени лидери. ЦК на БКП фалшифицира историческия разказ за произхода на мюсюлманското население в България и опит за доказване на техния християнски произход.
1984
насилствена смяна на имената и документите на 850 000 хил. души от турски произход. В кампанията участват войска, милиция и всички репресивни партийни апарати. Смяната на имената е съпроводена с убийства, побои, лишаване от свобода, изселвания, активен терор над културата, езика и идентичността на общността, хиляди са лежали по затворите и изпратени в концентрационния лагер в Белене.
1989
Насилствено изселване на турското население. За да скрият какво се случва, автобусите, заминаващи към Турция, поставят табела „Екскурзия“. Медиите наричат изселването „Голямата екскурзия“, което се възприема като термин, изкривяващ събитията. Продължава да се използва грешно от съвременните медии. 370 000 души се изселват в Турция. Това е най-масовото етническо прочистване след Втората световна война.
1989
Майските походи – щафетни гладни стачки и масови протести на турското население. Това са първите масови протести срещу тоталитарния режим на БКП. Искания – да се върнат имената и правата на турското население, да се освободят затворниците, задържани без съд и присъда. Следва смяна на режима. България приема демократичен начин на управление.
1990
Възвръщане на арабските имена на турското население в България. Около 155 000 души се завръщат от Турция. В страната започва икономическа рецесия. Североизточна и Северозападна България са обявени за Депресивни икономически региони. Започва масово напускане на страната, начало на трудовата миграция.
1992
Приемане на Закон за преобразуването и приватизацията на държавни и общински предприятия, начало на ликвидирането на работните места, затваряне на цехове и малки предприятия. Задълбочаване на кризата в Депресивните региони.
1996–1997
Инфлация и хиперинфлация. Настъпва деноминация на българския лев. Трета, доброволна вълна към Турция.
2000–2019
България претърпява спад на населението с 14,6% или 1 200 000 души. България е страната с най-бързо намаляващо население в света, без наличието на военен конфликт. Най-засегнатите региони са: Североизточен, Северозападен и Югозападен.
2014
Изследване на Уницеф показва, че 25 процента от децата в България живеят с един или без нито един родител поради трудова миграция.
2020
Пандемия и начало на глобална COVID19 криза, покачване на цените на недвижими имоти, наеми, хранителни продукти, стоки и услуги в Западна Европа. Покачване на заплатите и стандарта на живот в България.
2019–2024
НСИ изнася статистика за повторното заселване на лица с българско гражданство в регионите: Кърджали, София, Хасково, Варна, Разград, Шумен, Бургас, Благоевград, Сливен.
2024
За първите 9 месеца от годината, българите, работещи в чужбина, са изпратили над 1 млрд. евро. Най-много пари са дошли от Германия - 216 млн.
2025
Старт на кампания „Избирам България“. Държавата заделя 26 милиона лева, с които ще бъдат подпомогнати семействата, желаещи да се завърнат в България, и цели частичното разрешаване на недостига на работна ръка в страната и задълбочаващата се демографска криза.
Тази публикация е създадена в рамките на инициатива „Документалистика, технологии и активизъм в диалог за човешките права и ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.