Владайска река извира от Витоша, в самото подножие на Черни връх, преминава през местността „Торфено бранище“, спуска се западно от връх Средец, влиза под каменните реки на Златните мостове, набира обем и скорост надолу по склона на планината, минава през кръщелното си село Владая, след което завива на североизток във Владайското дефиле между Витоша и Люлин планина, а оттам навлиза вече в София (канализирана в каменно-бетонно корито в повечето си участъци), първо през Княжево, после през кварталите Карпузица, Овча Купел, Славия и Красна Поляна, по границата на Зона Б-19 и Зона Б-5, после на изток по бул. “Сливница”, под Лъвов мост и през площад “Сточна Гара”, после на север през промишлена зона “Хаджи Димитър”, през Орландовци и Бенковски, и накрая — през софийското поле, покрай манастир “Св. Великомъченик Мина” и пречиствателната станция за отпадъчни води “Кубратово”, където се влива в другата известна софийска река, Перловска, преди двете да се слеят, след още няколко стотин метра, с Искър, а оттам, след стотици километри — с Дунав. Владайска река е с обща дължина 37 километра, а водосборния ѝ басейн възлиза на 151 квадратни километра.
Над реката в София минават десетки мостове, като най-известните сред тях са Мостът на Героите, Александров мост (построен през 1880) и Лъвов мост.
В миналото Владайска река е била известна още Клисурска и Луда Елешница. До края на 19-ти век тя напрактика формира северозападната и северната граница на София. Подобно на Перловска река, функциите ѝ са били предимно военно-защитни и отводнителни. Поради фактът че немалка част от битовите и индустриални води на столицата са се изливали директно в коритото ѝ, тя е била силно замърсена. И до днес по-възрастни софиянци си спомнят как реката е променяла цвета си, спрямо вида на химикалите, които е изпускала някогашната копринена фабрика в Княжево (на мястото на която днес се намира магазин от търговската верига на Lidl). Старата кланица на София, в близост до днешната Сточна гара, също е била основен източник на замърсяване.
Дълго време, преди масовото въвежане на парни двигатели, а след това и на електричество, Владайска река е служила като основен източник на хидро-енергия. Голяма част от ранната софийска индустрия е била концентрирана по поречието на реката в село Княжево (известно през османско време с името Бали Ефенфи). По реката е имало и множество мелници.
С началото на интензивната модернизация на София след освобождението, коритото на Владайска река претърпява сериозни изменения. Като мярка срещу наводнения (които, при обилни валежи и снеготопене, могат да бъдат наистина сериозни) започва строежът на дълбок дренажен канал с каменна облицовка – каналът, който познаваме. Основните промени по поречието се случват в началото на 20-ти век и особено през 30-те години по време на управлението на известния софийски кмет инж. Иван Иванов. Изграждането на подобни отводнителни канали продължава и до днес в района на бул. Борис III. С малки изключения, Владайска река преминава през София в каменно корито, от квартал Княжево до самия край на квартал Орландовци.
Естествено и диво остава коритото на реката обаче по склоновете на Витоша, където тя продължава да ромоли и да колкочи.
Тази публикация е създадена в рамките на инициатива „Документалистика, технологии и активизъм в диалог за човешките права и ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.