В документалната ни история "Големите лечители в малките селища" разказахме за медицинските практики в няколко села в Източна България. И докато там попаднахме на редица позитивни примери, то ситуацията на много други места в страната не е розова. Ето защо.
Недостиг на лекари
Повече от половината лекари у нас са на над 55 години. Това е възрастта, на която допреди три десетилетия жените се пенсионираха (а мъжете – на 60). Най-младите лекари, тези под 35-годишна възраст, са 18,2% – под една пета от всички практикуващи днес. А 21,9% от лекарите у нас са на над 65 години.
Въпреки наличието на множество медицински университети в страната и високото ниво на образование – завършващите медицина българи няма да са достатъчни, за да покрият липсите, които се очакват през следващите години. Голяма част ще изберат да се развиват в чужбина или да се насочат към академични или бизнес среди. Тук обаче има позитивна тенденция – анкети сред студентите по медицина показват, че между 60 и 70% от завършващите предпочитат да работят у нас. В миналото този процент бе едва около 50. Повечето от тези, които останат обаче, ще го направят в големите държавни или частни болници. Единици са желаещите да работят в малки градове, където и болничната инфраструктура, и апаратурата, и заплащането са значително по-лоши. По този начин от години на година лечебните заведения извън основните урбанизирани центрове на България биват обезкървени.
Недостиг на медицински сестри
Ако липсата на достатъчно лекари е голям проблем, то недостигът на медицински сестри е критичен. Унизително ниски заплати и дълги смени при тази натоварена и отговорна работа са довели до постепенното изчезване на професията в България. От 55 000 медицински сестри през 1993 г. в момента страната ни разполага с едва половината от тях – 22 820. Една трета са в пенсионна възраст. Между 17 000 и 29 000 сестри не достигат, за да се приближи България до препоръчителното от Световната здравна организация съотношение между работещите сестри и населението. Едва около 550 сестри обаче завършват годишно у нас, а 65% от тях не остават в системата на здравеопазването, по данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Експертите са единодушни – предвид тези цифри здравеопазването ни е пред колапс.
Липсват специалисти
Здравеопазването у нас се централизира в големите областни градове и още повече в тези със застъпено присъствие на медицински университети и университетски болници като София, Плевен и Варна. Изключително остър е недостигът на специалисти. Кризата е налице дори в не толкова малки градове като Сандански и Петрич. Миналата есен нашумя случаят, когато 29-годишна жена роди в линейка напът към Петрич, тъй като в Сандански, откъде е, нямало кой да изроди бебето. То почина. Оказа се, че заради липсата на специалисти, акушеро-гинекологичните отделения на Сандански и Петрич работят на ротационен принцип – 15 дни лекарите са в единия град, 15 дни в другия. Това е само един от множеството примери.
Затваряне на медицински центрове
Последният „Индекс на болниците“ показва, че дори сега в над 73% от тях има недостиг на лекари. И ако тенденцията със застаряващите лекари и липсващите медицински сестри продължи – в бъдеще много лечебни заведения ще бъдат преструктурирани или напълно затворени. Подобно на положението с училищата (от 1991 г. насам са затворени над 1400) – първите, които ще прекратят приема на пациенти, са онези в малките градове и села. Много от тях вече са го прекратили. Няма официална статистика колко точно, но новинарският поток изобилства от информация за затварящи болници, лечебни заведения или отделения. Толкова сме свикнали с тези новини, че дори не ни правят впечатление.В Перник през 2025 г. затвори АГ отделението.В Ловеч през 2023 г. затвориха отделенията по АГ, физиотерапия и офталмология.В Момчилград през 2023 г. затвориха няколко отделения, включително детското.Подобни новини има и от Смолян, Видин, Дупница и много други.
Без фелдшери
За недостига на медицински специалисти в малките населени места допринася и недалновидното закриване на фелдшерските здравни служби и обучението по фелдшерство през 1999 г. Това повлиява пагубно на системата на здравеопазване. Историята на тази професия в България започва още през първите години след Освобождението. Обучението на такива специалисти датира от 1879 г. Задачата на „полевите асистенти“, каквото е буквалното значение на думата – била да се оказва основна, спешна и долекарска помощ в малките населени места в цялата страна. Фелдшерите могат да извършват независима медицинска диагностика и да предписват лечение на пациенти. През 1980 г. в България има 7355 фелдшери, които покриват широк спектър от здравни нужди за хората в селата. Днес липсата е осезаема.
След здравната реформа през 1999 г. вариантите за работещите тогава като фелдшери над 3000 души са или да бъдат наети от общопрактикуващите лекари в първичната медицинска помощ, или да се насочат към центровете за спешна помощ. След като здравеопазването минава на пазарен принцип пък – „джипитата“ нямат полза да откриват практики в малки села и жителите в тях остават без достъпни медицински грижи. Едва през 2014 г. се появява новата професия „лекарски асистент“, която замества медицинския фелдшер. Налице е обаче 15-годишен вакуум в подготовката на кадри.
Без лекарства
Ако живущите в големите градове имаме лукса да разполагаме с няколко големи аптеки, намиращи се на минути пешеходна разходка, това не е така в стотици населени места в страната. Фармацевтичните организации от години алармират за липсата на достъп до лекарства в малките населени места. Данните сочат, че в 30 общини с общо 132 хиляди души население няма аптека на територията на общината. В други 246 общини с близо 2,4 милиона души пък няма денонощна аптека. Понякога се налага тези хора от всички краища на България, най-вече труднодостъпните, да пътуват десетки километри до най-близката аптека. Множество медийни репортажи разказват за възрастни хора, които не живеят със свои близки и са принудени да ходят с автобус до друго село или град, за да се снабдят с лекарства. Понякога тези автобуси са веднъж седмично, друг път дори не съществуват. Само че да се отварят аптеки в малки населени места не е икономически изгодно, поради което бизнесът настоява за субсидии. През септември 2024 г. парламентът прие на първо четене допълнение в Закона за лекарствените продукти, което позволява да се отворят вендинг автомати и държавни денонощни аптеки в населените места с недостиг на лекарства. Това обаче не промени каквото и да е, защото доведе до скандал между вносителите и фармацевтичните организации.
Проблемът е комплексен и драстично намалява достъпа до медицински грижи на живеещите в малки населени места. Съответно влошава качеството на живота там. Най-уязвими са възрастните, които не умеят да шофират или нямат автомобил. Те трябва да разчитат на свои роднини, приятели и съседи да ги водят по лекари, а това невинаги е възможно. При спешни случаи като инфаркт или инсулт пък всяка минута е от значение и ненавременна медицинска намеса може да доведе до смърт в ситуация, която съвременната медицина е в състояние да овладее. Почти сигурното затваряне на болнични центрове, отделения, спешни кабинети и пунктове ще доведе до още по-голямо обезлюдяване на селата. Болниците са един от най-важните фактори за избор на среда за живот – заедно с работните места, инфраструктурата и училищата. Не може да се очаква млади хора да остават на село или да се установят задълго там, ако нямат базов достъп до обществени услуги.