Най-дръзкото решение на Путин доближи Европа до война

Европа преживява една от най-тежките кризи в новата си история

Напрежението в Украйна достигна връхна точка след като вчера руският президент Владимир Путин призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики. Части от двете области на Украйна са отцепени от сепаратисти още през 2014 г. Там живеят много руснаци и фактически през цялото време сепаратистите бяха подкрепяни военно и икономически от Русия, но не бяха признати. Решението на Путин е от огромно значение, тъй като практически той анексира част от Украйна за втори път след Крим преди 8 години. Веднага след обявяването на решението бе изпратена и руска войска на място, която по думи на Кремъл била миротворческа.

Още по-притеснителен обаче бе начинът, по който се случи всичко това. Вчера бе свикан Съветът за сигурност на Русия, в който влизат най-влиятелните и близки до Путин хора. От разпространото видео на срещата се видя как те единодушно повтаряха онова, което президентът искаше да чуе – че съветват Донецка и Луганска област да бъдат признати като независими републики. Видимо имаше притеснени участници, които имаха резерви за случващото се, но Путин ги насочваше и поправяше за това какво трябва да говорят.

По-късно Владимир Путин изнесе меко казано плашещо едночасово обръщение към нацията. В него той заяви, че признаването на Донецк и Луганск е трябвало да се случи отдавна, че Украйна е изкуствено създадена от Русия държава и части от териториите са традиционно и исторически руски земи. По време на речта си Путин бе видимо гневен и изсипа безброй обвинения към САЩ и НАТО. Според него Украйна, създадена от Ленин, е в ръцете на радикалисти и националисти, управлявани от олигарси с подкрепата на Запада. За лидера на Русия, Украйна е държава без държавност и собствена история, която извършва геноцид срещу хората в Луганск и Донецк. Путин обърна много голямо внимание на историята и даде ясно да се разбере, че не е доволен от текущото разпределение на силите в света и има много по-големи амбиции за Русия. Западни коментатори, политици и анализатори заявиха, че са стреснати от думите и действията на руския президент, който действа авторитарно и диктаторски. Все по-често се чуват сравнения със Сталин и Хитлер, като се правят и множество паралели с текущите събития и началото на Втората световна война.

Решението на Путин да признае двете сепаратистки области слага край на Минските мирни споразумения, за които Москва така или иначе твърди, че Украйна не спазва. Те бяха сключени след дълги преговори между сепаратистите и Киев, с посредничеството на Русия, Франция, Германия и Беларус. Донецк и Лугнаск са двете най-източни области на Украйна, граничат с Русия и винаги са били русофилски настроени със значително рускоговорящо население. Напомняме, че през 2014-та в Украйна се състояха най-кървавите и големи протести в новата историята на страната, заради отказа на тогавашното правителство да продължи преговорите  за присъединяване към Европейския съюз. Това доведе до много ожесточени сблъсъци между протестиращи и сили за сигурност и в крайна сметка до падането на тогавашния президент Виктор Янукович. Той бе известен като поддръжник на дългогодишната украинска политика за тесни и зависими отношения с Русия. Смяната на властта доведе и до промяна на политиката на Киев – насочена към Запада, с основни цели присъединяване на към ЕС и НАТО. Именно внезапното спиране на руското влияние в Украйна доведе до гнева на Путин, който анексира Крим. Тогава започна и гражданска война в Донецк и Луганск, където русофилските сеператисти отказаха да признаят новата власт в Украйна и обявиха, че се отделят. От своя страна Киев отказа да приеме това и изпрати редовна войска за потушаване на бунта. В крайна сметка се стигна до същинска война, която доведе до над 14 000 убити, десетки хиляди ранени и стотици хиляди бежанци. Същинската война приключи именно през 2015-та със споразуменията за мир в столицата на Беларус – Минск, макар частични боеве и