Ден "класика" - газ и война

Булгаргаз предложи цената на газа за септември да бъде със 17% по-скъпа от тази за август. Така тя ще достигне историческата цена от около 350 лв. за мегаватчас. Цената за август е 298 лв. без ДДС, пренос и акциз.
Междувременно борсовата цена на газа в Европа продължава да намалява втори пореден ден. Това идва, заради новината, че хранилищата на страните членки на Европейския съюз се напълват по-бързо от очакваното. Така цената падна под 2600 долара за хиляда кубични метра. Миналата седмица цените достигнаха до 3500 долара – максимум за почти шест месеца и започнаха да гонят абсолютният рекорд от 7 март, когато бяха 3800 долара за 1000 кб.м. Преди две седмици пък „Газпром“ заплаши, че според нейни консервативни оценки борсовите цени могат да надхвърлят 4000 долара тази зима.
Засега обаче цените се успокояват, тъй като целевият праг от запълване на хранилищата ще достигне 80% всеки момент – два месеца по-рано от поставената цел. В Германия се очаква те да достигнат 85% през септември, в Полша и Португалия са на почти 100%. Най-зле е положението в България, където хранилищата са на едва около на 60% - същото е положението и в Унгария.
Въпреки добрите новини това не е успокоение за Европа, тъй като хранилищата предоставят едва 25-30% от общото потребление на газ за зимата.
Междувременно днес поредна новина показва колко ненадежден партньор е Газпром. Руската компания ще намали значително доставките на газ за френския енергиен гигант Engie, заради спор по договори. Министърът на енергийния преход на Франция коментира, че е много очевидно как Русия използва газта като оръжие за война. Париж обаче положи големи усилия, за да направи диверсификация и не се очаква да има голям проблем със снабдяването на газ през зимата. Хранилищата ѝ вече са пълни на 90%. Страната разчита най-вече на ядрена енергия, която представлява около 70% от производството ѝ на ток. Там обаче има множество проблеми с непредвидени и забавени ремонти, както и с прекъсвания и намалявания на капацитети на АЕЦ-и, заради сушите и липсата на вода.

Украйна

Украйна продължава с контраофанзивата си на юг, но информацията от случващото се на фронта е оскъдна и хаотична. Украинската армия съобщи, че е унищожила ключови руски позиции, оръжия и складове, докато се опитва да си върне окупирания Херсон. Москва пък твърди, че украинската армия е претърпяла големи загуби и операцията е била неуспешна. Според САЩ пък не може да се потвърди още наличието на истинска контраофанзива, но имало подем на военна активност в региона.
Въпреки това официалните власти на Киев дават все повече сигнали, че става въпрос именно за масивна контраофанзива или поне за подготовката на такава. Президентът Володимир Зеленски обяви, че ако искат да оцелеят руските военни да бягат или да се предадат. Съветник от кабинета на президента заяви, че украинските сили бомбардират не само Антоновския мост през Днепър, но и фериботната линия, изградена в Херсон като алтернатива на снабдяването на останалите почти откъснати руски сили по западния бряг. Все по-ясно е, че целта на Киев е да откъсне напълно над 20-хилядната армия на Русия на западния бряг на Днепър с останалите окупирани от Москва територии, откъдето идва цялото снабдяване и подкрепления.
Официалните власти в Киев обаче продължават да бъдат изключително обрани за информацията, която се поднася и британското разузнаване също съобщи, че все още не може да се потвърди размерът на украинското напредване. Със сигурност обаче се знае, че прецизни удари с голям обхват от HIRMAS продължават да прекъсват руските линии за снабдяване

Пакистан

Пакистан е подложена на най-големите наводнение от десетилетия насам. Напрактика една трета от територията на страната с население от 220 млн. души е под вода. Повече от 33 млн. души са засегнати от невижданите порои, а жертвите са най-малко 1100. Почти един милион жилища са сериозно пострадали и напълно унищожени. Мусонните дъждове, които започнаха в началото на юни в страната, са безпрецедентни за последните 30 години. Мусонният сезон продължава до септември и е жизненоважен за напояването на земеделските площи и захранването на водните ресурси, но този път дъждовете са толкова голямо количество, че предизвикват огромни наводнения.