New York Times с водеща новина за Костенец, променят се представите за Вселената

Сайтът на Ню Йорк Таймс днес излезе със статия на първо място със заглавие „Български заводи и секретни специални групи: как Западът търси съветско оръжие“. В нея се пишеш как страната ни произвежда и доставя оръжие на Украйна на стойност милиарди долари. Борбата да бъде снабдена Украйна с боеприпаси от съветската епоха са довели дори до повторното отваряне на стари заводи. В един такъв са отишли журналистите на една от най-престижните медии в света. Става въпрос за фабрика в Костенец за производство на 122-милимитрови снаряди, която е отворена наскоро след като затваря през далечната 1988 г. Медията прави контраст за това как производство в умиращ планински град в Западна България с проруско население може да изглежда като малко вероятно място, което да е гръбнак на армията на Украйна, но това се оказва факт. На преоткриването на завода, чиито поточни линии се очаква да заработят съвсем скоро, са присъствали и представители на американското посолство. Очаква се и той да стане едно от най-големите работни места в региона, въпреки опасната дейност.
Освен Костенец журналистите са посетили и Сопот, който разцъфтява след началото на войната в Украйна, заради усилената работа на Вазовски машиностроителните заводи, произвеждащи огромни количества муниции. Прогнозираният износ на оръжие на България през изминалата година е над 3 милиарда долара – пет пъти повече, спрямо 2019-та. Значението на такива източници на оръжия нарастват, тъй като в момента украинската армия употребява повече боеприпаси, отколкото западните ѝ съюзници са способни да произведат. През последните месеци Украйна е изстрелвала между 2000 и 4000 артилерийски снаряда на ден, но на нея ѝ трябват дори повече, за да върне териториите си. В началото на инвазията Русия е изстрелвала по 50 хил. залпа на ден, но този брой е намалял, заради намаляващите ѝ запаси. Затова за НАТО преобразяването на отбранителната индустрия се превръща във водещ приоритет. Проблемът е, че Украйна има нужда най-вече от съветски тип снаряди и именно това води до засилено търсене и производство в бившите съветски държави.

Радев

На съвместна среща на Букурещката девятка във Варшава страните са се съгласили да се увеличи военното присъствието на НАТО на тяхна територия, за да бъде възпряна Русия. В общия документ, подписан от лидерите, сред които и смятания за проруски президент Румен Радев, се казва, че Русия е най-значимата и пряка заплаха за сигурността. Във формата Б9 на източноевропейските държави участват България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Той бе основан в Букурещ през 2014-та след анексията на Крим. На срещата, освен лидерите на деветте страни, участва и американският президент Джо Байдън, който бе на посещение в Полша. Декларацията е подписана и от Унгария, която е единствената държава в НАТО, която не е дала оръжие на Украйна и не е ратифицирала молбите на Швеция и Финландия за присъединяване към Алианса.
Радев, който многократно се е обявявал против военната помощ за Украйна, е поискал стратегия за мир, но въпреки това се е подписал върху общия документ, осъждащ агресията на Русия, обвиняващ я във военни престъпления и признаващ я за основна заплаха. Унгарският външен министър също е призовал за преговори и мир. Останалите седем държави смятат, че единственият възможен начин да бъде спрян Путин е категорична победа за Украйна.

Еврото

Европейската комисия е отговорила на въпрос на „Свободна Европа“, че планът за присъединяване на България на 1-ви януари 2024-та вече е нереалистичен, заради инфлацията. Освен това страната не е изпълнила всички ангажименти за законови промени. Служебното правителство обяви, че няма да поиска оценка на готовността на България за влизане в еврозоната, защото знае, че няма да мине успешно доклада. Сега комисията потвърждава това. Едно от условията за влизане в еврозоната е инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта инфлацията на трите държави членки на еврозоната с най-добри показатели.

Джеймс Уеб

Космическият телескоп Джейм Уеб е открил съвкупност от шест галактики, една от тях с маса съпоставима на Млечния път, които гъмжат от звезди много по-рано, отколкото би било допустимо според съвременните представи за Вселената. Телескопът е най-мощният в историята на човечеството и благодарение на инфрачервените си инструменти той долавя светлини от най-ранните звезди и галактики. Сегашните наблюдавани галактики не са най-старите откривани досега, но те са твърде добре развити за възрастта си. Те са съществували едва между 540 и 770 млн. години след Големия взрив, настъпил пред 13.8 милиарда години. Онова, което обърква изследователите е как толкова скоро след началото на Вселената са се формирали толкова добре развити и масивни галактики. По онова време би трябвало да има само малки бебета галактики, казват учените, което откритие е публикувано в списание Nature. Стъписваща е гъстотата на звездите в тях – десетки или дори стотици милиарди звезди, като в Млечния път. Според всички разбирания те не би трябвало да имат време, за да се образуват. Затова астрономите ще трябва да преразгледат схащането, че Вселената първо се е разширявала, а впоследствие охлаждането ѝ е довело до образуването на газ на първите звезди и галактики.