Видео, в което крайнодесният министър на вътрешните работи на Израел Итамар Бен-Гвир унижава активисти от глобалната флотилия “Сумуд”, докато те коленичат на пода с вързани ръце, предизвика остро възмущение в сряда. Няколко държави, включително Италия, Франция, Холандия и Канада, призоваха израелските посланици в столиците си във връзка с нехуманното третиране на техните граждани.
В понеделник сутрин въоръжени израелски военноморски командоси започнаха да прихващат флота в международни води западно от Кипър, на около 250 морски мили (460 км) от брега на ивицата Газа, която е под израелска морска блокада. Организаторите на флотилията, правозащитници и официални представители на някои държави определят действията им като отвличане и нарушение на международното право.
Действията на израелските власти не са прецедент - на 30 април над 20 кораба от флотилията, целяща на пробие морската блокада на Газа, бяха прихванати от израелските сили край гръцкия остров Крит. Сред тях е и българо-канадската гражданка Румяна Петрова-Бенедикт. Свързахме се с нея, за да чуем нейния разказ от първо лице за инцидента, който предизвика силен международен отзвук.
Каква е мотивацията на Румяна, дългогодишен хуманитарен работник, да се включи във флотилията Сумуд? Арестувани или де факто отвлечени са активистите в международни води и какво преживяват на израелски военен кораб? Упражнявано ли е насилие над тях? Носели ли са хуманитарна помощ и каква? Мария Черешева разговаря с активистката по ключови въпроси около флотилията “Сумуд” и действията на Израел срещу участниците в нея.
Денивелация вече се записва в подкаст студиото на нашите страхотни партньори от Резонатор, които препоръчваме с две ръце - https://www.rsntr.com/podcast-meeting
Денивелация съществува заради вас. И за да продължим да го правим, имаме нужда от вашата подкрепа.
Можете да ни подкрепите тук - https://www.den.fm/#/portal/plans
Фондация „Документалистите“ реализира инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество“ – София и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта „Устойчивост на медиите“ (Media Resilience). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или Институт „Отворено общество“ – София (OSIS). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито OSIS носят отговорност за тях.